Учените и изследователите на психологическите теории, особено на психоаналитичната теория, основана и систематизирана от Зигмунд Фройд (1856-1939), се питат какво е психопатия и социопатия; дали съществуват и двете понятия или едното е синоним на другото, или не съществува нито едно от тях - социопатия, а само психопатия. Мнозина искат да знаят, че ако съществуват и двете понятия, кактособствени категории, какви са приближенията и разстоянията.

Разбиране на психопатията и социопатията

Прието е психопатът да се нарича олигофрен в една от трите му подфази - идиот, имбецил или умствено изостанал, който не разбира добре обществото, в което живее, и извършва различни действия, които общностите не приемат. Изразът "внимавайте, той е психопат" се е превърнал в популярен жаргон, или пък употребата на израза "този човек е социопат".

Първият опит да се разберат двете понятия като независими категории между тях установява, че психопатията се счита за вродено и специфично състояние на субекта (човека), нещо изключително, т.е. той вече се ражда с психопатия.

Социопатът се разглежда като индивид с антисоциално личностно разстройство и липса на емпатия.

Социопатът и неговите импулсивни постъпки

Социопатът не може да се постави на мястото на човека и да разбере социалната реалност, в която е вкаран, защото, докато психопатът е студен, пресметлив, манипулативен и роден лъжец, социопатът действа по-импулсивно и безотговорно.

Изследователите вярват в теорията, че психопатията, освен че, както вече беше споменато, е вродено състояние, теоретично и априори се дължи на генетична грешка, която нарушава развитието на частите на мозъка, свързани с емоциите и чувствата, контрола на импулсите, емпатията и морала.

Тази дисертация се основава на проучвания на няколко сканирания на мозъка, проведени в различни части на света.

Антисоциални личностни разстройства

В САЩ, в Минесота, изследователи анализират близнаци, отглеждани поотделно, и стигат до заключението, че психопатията е 60% наследствена.

Въпреки това много изследователи и анализатори смятат, че психопатията може да бъде придобита чрез травма в детството; докато социопатията може или може да бъде свързана с околната среда и формата на възпитание, която човек получава, което показва, че външните фактори играят много силна и значима роля в развитието на това, което наричат APD, личностни разстройстваАнтисоциална, където социопатията би била на теория, придобита през живота.

Тогава, що се отнася до произхода, психопатията се свързва с вродена предпоставка, заложена в човека като наследствена, но може да бъде придобита и от травми по време на съществуването на човека, особено в детството.

Психопатия и социопатия и липсата на емпатия

При социопатията вече има консенсус, че става въпрос за антисоциално разстройство на личността. Контактът с общността може да генерира социопатия в схващането на много изследователи и анализатори. И двете състояния генерират, според анализаторите, проблеми в социалните отношения.

Психопатите са неспособни да създават семейни връзки и отношения. Те нямат емпатия, привързаност или чувство за вина и почти винаги са много манипулативни, социални хищници и за разлика от социопатите, които могат да създават връзки и привързаности, симулират чувство за вина.

Психопатите

Психопатите са избухливи и агресивни, докато социопатите могат дори да си намерят и да запазят работа и да живеят в структура от преструвки, като са импулсивни и спонтанни. Те имат известна относителна съпричастност към хората около себе си, обикновено семейството и близките приятели, и могат да се чувстват виновни, че са наранили или нараняват хората.

От друга страна, психопатите поемат определени пресметнати рискове, както при измамни схеми и други предварително обмислени нарушения, и са склонни да сведат до минимум или да заличат следите и доказателствата. Социопатите често практикуват некриминални престъпления и социални нарушения, граждански, данъчни и административни нарушения, по спонтанен начин и обикновено оставят доказателства.

Изследователите на явлението смятат, че в световен мащаб около 1% от населението на планетата е психопати, а около 4% - социопати.

Приликите между психопатите и социопатите

Сходството между психопатите и социопатите е изтъкнато, тъй като и двамата страдат от APD, антисоциално личностно разстройство, което е включено в DSM-10, наръчника на СЗО за психичните разстройства.

Искам да получа информация, за да се запиша за курса по психоанализа .

И двамата показват презрение към социалните правила и стандартното поведение, към социалните парадигми. И двамата не изпитват разкаяние или вина, въпреки че някои теоретични анализатори разбират, че социопатът може да изпитва вина.

Посочените от изследователите и анализаторите различия между двете понятия, като самостоятелни понятия и самостоятелни психологически категории, произходът на психопатията и социопатията се определят като разстройство; психопатите се разглеждат в литературата до полицията като студени, пресметливи, постоянни манипулатори, класически лъжци, родени лъжци, както ги наричат.

Импулсивността на социопата

Социопатът, от друга страна, е импулсивен по природа и почти винаги е безотговорен.

Но социопатите са склонни да търсят определена емпатия, като създават афективни емоционални връзки, и не се смята, че имат експлозивен и неспокоен темперамент.

Дивергентните изследователи, които разбират, че двете категории не съществуват и че само психопатът съществува като носител на психоза, отхвърлят всички тези съображения. Те са отрицатели на социопатията и психопатията като личностно разстройство.

Предразсъдъците на психопатията и социопатията

За този възглед на разбиране психопатът не би бил нищо повече от субект с психоза, който има затъмнения при теста за реалност. Струва си да се отбележи, че DSM-5, различен от DSM-10, който се занимава с МКБ, първият, изготвен от APA, Американската психиатрична асоциация, разбира явлението като психично разстройство.

Този наръчник се използва от северноамериканските психолози, психиатри и терапевти. Заслужава да се отбележи също, че в САЩ и Западна Европа психопатията се разглежда като по-сериозна форма на социопатията. Прието е, че психопатът няма съвест, защото има мозъчна лезия, която влияе на теста за реалност.

За по-опитните анализатори, свикнали да откриват и контекстуализират социопатите, те изброяват десет индикатора, които помагат да се открият такива индивиди в социалната тъкан. Социопатът лесно лъже и манипулира, като често подържа лъжата; той си измисля истории, създава фалшиви заклинания, жесток е с думите, няма емпатия, не изпитва лесно разкаяние, макар че някоиразбирате, че те могат да се чувстват. Трудно се извиняват, нямат стабилни междуличностни отношения и винаги правят едни и същи грешки.

Отвъд разликите между психопатия и социопатия

Анализаторите използват общ критерий за разграничаване на психопата като човек с добри устни, раздуто его, патологичен лъжец, който жадува за адреналин, избухливост и импулсивни реакции, антисоциално поведение, липса на емпатия и вина, лошо поведение в детството и безотговорност. Някои анализатори обаче предупреждават, че темата не е лесна.

Няколко специалисти са сгрешили в характеризирането на психопата и в разграничаването му от социопата. По тази причина през 1991 г. е създадена т.нар. скала на Робърт Харе, която не е нищо повече от "контролен списък", за да се провери дали лицето е психопат, или не.

Критерият има оценка от 0 до 40 точки, като лице, достигнало резултат от 30 или повече точки, се характеризира като психопат. Скалата на Хара е известна като PCL-R и е валидирана в Бразилия.

Тестът се прилага чрез ситуации с въпроси, които имат за цел да изяснят следните въпроси:

1. Притежава ли лицето "излишен блясък" или "повърхностен чар"?
2. Има ли лицето прекомерно самочувствие?
3. Човекът се нуждае от постоянна стимулация, не обича еднообразието и е склонен към скука ?
4. Дали човекът е патологичен лъжец, който се гордее с това, че мами хората?
5. Винаги ли манипулира човекът?
6. Показва ли човекът пълна липса на разкаяние или вина?
7. Дали човекът изпитва "повърхностна привързаност" или "повърхностни чувства"?
8. Дали човекът е безчувствен или му липсва съпричастност?
9. Лицето води "паразитен начин на живот", като винаги се възползва от другите?
10. Има ли лицето големи трудности да контролира своите нагласи?
11. Има ли лицето анамнеза за безразборно сексуално поведение?
12. Има ли лицето поведенчески проблеми в детството?
13. Лицето няма реалистични дългосрочни цели?
14. Прекалено импулсивен ли е човекът?
15. Лицето е с висока степен на безотговорност
16. Човекът не поема отговорност за собствените си действия, а винаги прехвърля вината върху други хора ?
17. Има ли лицето вече много краткосрочни "съпружески" връзки?
18. Има ли лицето история на младежка престъпност?
19. Имало ли е някога лицето "предсрочно прекратяване на освобождаването"?
20. Проявява ли лицето "престъпна гъвкавост"?

Разбиране на резултатите

След като се приложи тестът или изследването PCL-R и ако лицето получи 30 точки, когато е отговорило с "да" или дори е отговорило с "донякъде" или "определено" на повечето от тези въпроси, то има патологично състояние. Ако получи по-малко от 30 точки, лицето не е психопат, но може да е социопат.

Искам да получа информация, за да се запиша за курса по психоанализа .

И накрая, що се отнася до лечението на психопатията, препоръчителното лечение е психотерапия в съчетание с психиатрия, използваща медикаменти, т.е. психофармакологичен път. От друга страна, заслужава да се отбележи, че съществува тест за социопатия.

Тестът е наречен IDR-3MST, базиран на професионални изследвания и е използван за образователни и превантивни цели на психопатията. Поради това и други тестове, които трябва да бъдат операционализирани, са насочени към социопатията.

Заключителни съображения

Тестовете обикновено питат дали човекът лесно се впуска в ненужни рискове или опасно поведение, дали лесно манипулира другите, дали обича да използва фалшив чар, дали е жесток с думите и фразите, дали е съпричастен към другите, дали се чувства виновен за грешките си, дали може да се извинява и да прощава, дали изпитва страх и други стандартни въпроси.изтъкват, че темата е сложна и изисква допълнителни проучвания.

Тази статия е написана от Едсон Фернандо Лима Оливейра ( [email protected]), завършил история, следдипломна квалификация по история; завършил философия, следдипломна квалификация по политически науки, студент по психоанализа и клинична философия.