Разберете концепцията за характера. В крайна сметка, какво е характер, какви са неговите видове и как се формира. Авторът Марко Бонатти оценява определението, основано на психоанализата.

В този кратък текст ще анализираме факторите, които в хода на психическо развитие на детето определя формирането на характера на възрастния, оформяйки неговия начин на действие, мислене, чувстване и съществуване (Dasein).

Характерът, освен че представлява психофизическите характеристики на човека (индивидуалност), представлява специална броня, която защитава индивида от атаките-стимули на външния (социалната среда) и вътрешния (несъзнателния) свят.

Понятие за характер

Според Вилхелм Райх (1897-1957): "Характерът се състои в хронична промяна на егото, която може да се опише като сковаване." (Значение на характера. Блог: Клинична психоанализа. СП: 13.10.2019 г. Достъпно на www.psicanaliseclinica.com.br / Дата на достъп: 29.12.2020 г.)

С други думи, индивидът само привидно има свобода на избора, но всъщност реагира механично на стимули и зависи от степента на закаляване на егото си, което формира структурата на характера (чертите) и обуславя начина, по който възприема, чувства, действа и цени, взаимодейства със средата (Being with others) и със света, в който живее (Being in the world).

Характерът като защитен механизъм

Според Вилхелм Райх характерът се формира като защитен механизъм на егото която предпазва индивида от сексуални импулси и либидо (несъзнателна психическа енергия).

Това означава, че характерът се формира като детска защита срещу безпокойството на сексуалността, срещу желанията, идващи от ИД, и страха от наказание от страна на родителите, освен други фактори, които ще анализираме по-нататък.

Курацията при формирането на характера

Интересно е да се отбележи как едно дете, поради страх от наказание от родителите си, потиска своите излишък на психична енергия формира бронята на характера и същевременно създава "мускулна броня", която може да направи индивида твърд (напр. скован) и устойчив на либидна енергия.

От друга страна, характеровата броня е психическа енергия, потисната и соматизирана в мускулите на тялото, които пречат на енергията да тече свободно и на сексуалните нагони (които отговарят на принципа на удоволствието) да получат удовлетворение на желанието.

Накратко, за Райх: "Броните на характера определят натрупването на репресии върху инстинктите на човека" (Психоанализата на Вилхелм Райх. Блог: Psychoanalysis Clinique. SP: 29/02/2020).

Всъщност телесните възли, наречени от Вилхелм Райх "броня", освен че втвърдяват мускулите на тялото, запечатват емоциите (от лат. e-movere) и са в основата на невротичните травми.

За Вилхелм Райх невротична травма могат да бъдат излекувани от разтварянето на възела (чрез специфични техники) и свързаното с него емоционално разтоварване (напр. аб-реакция при Зигмунд Фройд).

В тази точка обаче се крие основната разлика между Зигмунд Фройд (1856-1939) и неговия ученик Вилхелм Райх.

Видове характер или черти на характера

Ако за Зигмунд Фройд потиснатостта и невротичните травми могат да бъдат разрешени чрез "лечение чрез речта" (метод на свободните асоциации), то за Вилхелм Райх терапията трябва да включва физическата част (тялото) на пациента, да разтваря мускулната броня и да позволява на затворените емоции (удоволствие, гняв, тревога и т.н.) и потиснатата сексуалност да се проявяват свободно (метод на анализа на характера).

Всъщност в тялото на всеки отделен пациент е записана история, неговата собствена житейска история, която предава на аналитика и на света важно послание, което в повечето случаи се оказва по-висше от самото вербално послание.

Шизоидна черта на характера

Анализаторът на тялото трябва да дешифрира и интерпретира езика (азбуката на тялото) и или съдържанието на комуникацията, заложена в него (явна и/или скрита).

Искам да получа информация, за да се запиша за курса по психоанализа .

Въпреки това. черти на характера възникват в резултат на проблеми или травматични събития, които могат да съществуват през различните фази на психосексуалната еволюция на детето.

Според Вилхелм Райх в разсъжденията му върху понятието за характер, по време на фазата на маточната бременност се появява чертата шизоиден характер Това е особено вярно, когато новороденото бебе изпитва болка от отхвърлянето от страна на майка си.

Въпреки това бебето, което изпитва болката от отхвърлянето, развива и ресурс, а именно способността да въображение, творчество и разсъждения които го карат да живее в свят, различен от реалния (абстракция).

При шизоидната черта бебето може да развие тънка, разтеглена форма на тялото, размазан/отсъстващ поглед и голяма глава, както и да се чувства изолирано (говори малко и е слабо общително).

Устна черта на характера

Скоро след това, в оралната фаза, когато новороденото бебе и майката са в симбиоза (само едно нещо), бебето има физически нужди (хранене) и емоционални нужди (да бъде обичано), но може да изпита болка от изоставянето (нуждите на бебето не са задоволени правилно: от излишък "кърмено твърде много" и/или от липса "кърмено твърде малко"), което формира оралната черта на характера.

Нервната система оформя тялото на детето със следа от устен характер Тялото придобива по-закръглена форма, с къси крака, а бебето развива характеристиките на устност (нужда да говори и да се изразява и/или да компенсира липсата на устност с различни вещества или предмети); при това сантименталната страна (екстровертност) ще бъде много силна поради страх да не изпита отново болката от изоставянето.

Психопатска черта на характера

Около тригодишна възраст, във фазата на анализа, когато детето развива своята индивидуалност (възприема външния свят) и способност за движение (първи стъпки), то може да изпита и болката от манипулацията (детето получава внимание, одобрение или неодобрение в зависимост от нещата, които прави и казва, за да удовлетвори другите) и развива чертата психопатски характер желание да манипулира другите, включително бащата, за да получи предимства от собствената си майка и обратно.

Според разсъжденията на Вилхелм Райх за концепция на персонажа формата на тялото на индивида с психопатска черта на характера (да не се бърка с основните психотични организации: шизофрения, параноя и меланхолия) е като на обърнат триъгълник (силен на върха и тънък на дъното) да може да развие ресурса (когато не е хванат в капана на обогатяването на оръжието, причина за недоволството от травмата) да ръководи групи, да изразява мнение и да води преговори.

Мазохистична черта на характера

Освен това в аналната фаза детето развива способността да контролира сфинктерите (пишкане и акане), но може да изпита и болката от унижението (разврат, като например "той си нагази в панталона") и да формира мазохистична черта на характера (която предполага задържане на какането; личността се затваря в себе си, интернализира трудните ситуации и става интровертна).

По линия на мазохистичен характер нервната система на детето допринася за придаването на по-квадратна форма на тялото (напрегната и твърда мускулатура), развива чувства на имплозия и интровертност, но също така има възможност (да стане, потенциал) да използва ресурса на тази черта и да се превърне в детайлна и организирана личност, със способност да понася болка и да се изправя пред трудни ситуации и т.н.

"In medio stat virtus" казват латинците, за да изразят как основните добродетели на човека се намират в средното понятие, т.е. във всяка ситуация е необходимо да се намери балансът, например в мазохистичната черта между прекомерния навик (прекомерната организираност) и липсата на навик (липсата на организираност).

Затова е добре да се разбере, че когато индивидът (егото) не преодолее аналната фаза по нормален начин, той ще развие екзистенциална невроза и травма, при които патологичните симптоми ще се появят и в тялото (освен в съзнанието) и ще съпътстват субекта до края на живота му, докато не бъдат разрешени.

Искам информация, за да се запиша в курса по психоанализа .

Твърда черта на характера

И накрая, за да разберем концепцията за характера от неговите типове, когато детето на около 4-5 години достигне фалическата фаза, то развива своята сексуалност (Едипов комплекс и/или комплекс на Електра) и идентичност (възприема себе си като Аз, различен от бащата и майката), а също така може да изпита болката от предателството (и страха от кастрация), т.е. чувства се предадено от майката, която избира бащатаи обратното.

Момичето възприема загубата на любовта от страна на бащата-любовник, а момчето - загубата на любовта от страна на майката-любовник (преживяна от детето като сексуална фантазия).

При твърдата черта на характера човек развива спортна и хармонична форма на тялото, с потенциал да развие ресурс за конкурентоспособност (ловкост, изпълнение на задачите и способност за постигане на резултати) от страх детето да не изпита отново болката от предателството, то трябва да спечели всички "битки" и да стане в очите на другите по-добро, по-силно и по-експертно.

Понятие за характер и неговото формиране

Важно е да се отбележи, че непреодоляването на психосексуална фаза по здравословен начин поражда точки на фиксация в зрелия субект (детските преживявания могат да бъдат преживяни под формата на фрустрация или на прекомерна стимулация), което улеснява връщането към по-ранна фаза като средство за справяне с трудна ситуация.

Следователно, всички черти на характера се характеризират с фиксации, ограничения, скованост, невроза и броня на егото. но също така винаги са придружени от съответните ресурси (умения) (явни или скрити).

За съжаление, не е в правомощията на този кратък текст по концептуализация на характера да обясни и опише травматичните възмущения, които биха били в етиологията (причината) на неврозите (формиращи всяка черта на характера), както и най-новите съвременни техники (например японски, руски и италиански), използвани за лечение на основните неврози и отклонения на личността, които биха могли да бъдат обект, от този ученик, набъдеща работа на TCC.

Въпреки това е важно да се разбере, че различните черти на характера, описани по-горе, са телесна и най-вече емоционална броня, която егото създава (защитен механизъм) пред екзистенциалните болки, които детето изпитва и които се оценяват като непоносими и неприемливи.

Освен теорията за характера на Вилхелм Райх е необходимо да се помни, че може да зависи психичната структура на личността (нейният автентичен начин на съществуване и взаимоотношения):

• на динамиката на психичните инстанции (id, ego, superego), които формират теорията за личността (Зигмунд Фройд, 1856-1939);
• на връзката на детето с родителите му (Мелани Клайн, 1822-1960); и
• на отношенията на детето с майката (Доналд Уиникот, 1896-1971), както и други автори.

Във всеки случай не е възможно да се подценява специфичната Райчианска визия за Анализ на характера която представлява остър и подробен прочит на соматопсихичната структура на човека, различен от фройдистката психоаналитична наука, която несъмнено се цени и признава от всички нас.

Всъщност Вилхелм Райх не се отказва от психоаналитичното си обучение (назначен е и за председател на Психоаналитичното общество във Виена, където се занимава с най-сериозните случаи, които Фройд му изпраща) и винаги поддържа добри отношения с учителя си, но с течение на времето се отдалечава, просто защото променя полето на научните изследвания и метода на терапия.

Във всеки случай (независимо дали сте съгласни или не) Анализ на характера на Вилхелм Райх може да бъде допълващ и емпиричен инструмент, който да помогне на психоанализата да разбере по-добре динамиката на формиране на характера, екзистенциалната болка, травмата на пациента и потенциалните ресурси, скрити във всяка черта на характера.

Ако геният на Зигмунд Фройд е позволил да се открие значението на ума (несъзнаваното) в тялото, неговият ученик Вилхелм Райх е имал смелостта и загрижеността да отиде отвъд и да открие (в една системна визия), че тялото също обяснява ума (анализ на характера) и че последният разкрива историята на живота и травмите (настоящи и минали) на всеки от нас.

Тази статия за понятието за характер, видове характер а отразяването на темата в психоанализата е дело на MARCO BONATTI ([email protected]), живее във Форталеза/CE, доктор по социална психология - Великобритания - Буенос Айрес, Аржентина; диплома по философия FCF/UECE - Форталеза, Бразилия; аспирантура по международни отношения, Валенсия, Испания; диплома по френски език в Сорбоната, Париж, Франция; понастоящем студент по клинична психоанализа в IBPC/SP.