Едгар Алън По, който става известен писател, критик и поет, е роден в Бостън (САЩ) в средата на 1809 г. Той се отличава най-вече със своята стихотворение Враната Пише я по времето, когато съпругата му Вирджиния Клем-По страда от туберкулоза и Едгар започва да употребява алкохолни напитки.

Какво е The Crow

През януари 1845 г. той публикува една от популярните си поеми "Гарванът", преведена на португалски като "O Corvo". Известно е, че притежава известна музикалност, свръхестествено и загадъчно излъчване. Освен това думите му се отличават с честност и интелект, които трудно могат да бъдат интерпретирани. Поемата му е преведена дори от изключителния бразилски писател Машадо де Асис.

Стихотворението ще разкаже за една говореща врана, която посетила един човек. Този човек бил известен като студент, който все още скърбял за загубата на истинската си страст, наречена Ленор. По тази причина той бил полудял.

Гарванът - значение за психоанализата

За Лакан поезията е еднопосочна почва. Той тълкува стихотворението от гледна точка на едно рационално и планирано действие, като не оставя нищо след себе си. Това би било предназначението на гарвана, който е неясен, но извършва планирани действия.

Лакан описва, че от символа, какъвто е гарванът в стихотворението, може да се достигне до реалността и да се "събуди" човекът. По този начин Лакан развива концепцията си за "собственото на поезията", като заявява, че тя сама призовава реалното.

Синопсис на стихотворението Crow

За тази врана в стихотворението разказва мъж, който не е идентифициран. През месец декември, в една нощ, той прочел няколко въпроса, свързани с науките за предците. Бил пред камината, когато огънят угасвал.

В един момент чул почукване по вратата, което го озадачило, защото зад нея нямало никой. Почукванията се повторили и звукът им се усилил, но шумът не идвал от вратата, а от прозореца. Щом отишъл да погледне, в стаята му влязла врана.

Мъжът попита за името й, но Единственият отговор, който той даде, беше "никога повече". Разбира се, той се изненада, защото гарванът проговори и разбра, макар че след това не каза нищо повече. След това разказвачът продължава да си казва, че този негов приятел един ден ще си отиде, защото знае, че всички негови приятели винаги са "летели".

Отговорите на Гарвана и въпросите на човека

Макар и озадачен, младият мъж взел един стол, поставил го пред птицата и я разпитал. В един момент тя отново замълчала и мислите му се върнали към любимата му Ленор. Разказвачът вярвал, че въздухът е станал по-тежък, и си представял, че там може би има ангели.

Така човекът зададе въпрос на Бог дали му изпраща знак да забрави Ленор. В отговор птицата отрича и предполага, че вече не може да забрави и да се освободи от всички свои спомени.

С всичко това човекът много се ядосва и обижда птицата, като я нарича "лошо нещо". Все пак човекът изкарва съмнението си на гарвана, като го пита дали птицата все още ще се срещне с любимата му Ленор, когато достигне небето. Гарванът отново му отговаря със своето "никога повече", което го кара да се ядосва.

Стихотворение за литературата

Стихотворението е страховито, а главните герои са гарван и разказвач. Страшно е, че превръща смъртта на красива жена в нещо поетично. Едгар Алън По успява да превърне тази тема в невероятно и загадъчно стихотворение.

Гарванът от Едгар Алън По

Едгар създава поемата с разказвач, като дори не следва нормите или указанията на литературата. Основният въпрос, който разглежда в поемата си, е вечната преданост. Той прави въпросник един много човешки конфликт, който е въпросът за помненето и желанието да се забрави.

Разказвачът казва, че репликата на птицата "никога повече" е единствената, която гарванът знае. И все пак мъжът, дори и да знаеше отговора, все още задаваше въпроси на животното. Въпросите му, свързани с депресивни проблеми, насочват към чувствата, които могат да се появят при преживяване на загуба.

Едгар излага тезата, че птицата знае какво казва или иска да предизвика нещо в разказвача на стихотворението си. Всъщност разказвачът е показан като нестабилен в хода на стихотворението. Той започва бавно и тъжно, после става по някакъв начин притеснен и съжаляващ, после преминава в лудост и накрая показва лудостта си.

Алюзии, изобразени в "Еленът

Едгар казва, че разказвачът на стихотворението е млад и все още е студент, макар в текста това да не е казано или изрично подчертано. В стихотворението разказът се случва по здрач и разказвачът чете книга, наречена Любопитни тонове на науките за предците .

Искам информация, за да се запиша в курса по психоанализа .

Темата на тази книга може да е свързана с някои окултни магии. За този проблем говори дори фактът, че актьорът определя това стихотворение като написано през месец декември, който се свързва с мрака. Едгар използва и фигурата на птицата, която също е свързана с мракобесието.

Образът на дявола е изложен по този начин, като дявол, по простата причина, че разказвачът свързва гарвана с нощта или тъмнината. Това е свързано и с идеята, че той носи послания след смъртта.

Вдъхновения и символика в стихотворението

Едгар Алън По се стреми да постави гарвана като символ в центъра на историята. Неговият приоритет е да избере същество, което е ирационално и може да говори.

Така той приема гарвана за един от главните герои, защото смята, че той също може да говори. Смята, че тонът му подхожда на стихотворението.

Едгар смята, че гарванът е тъжен и безкраен спомен. Той търси вдъхновение дори в гарваните от митологията и народните приказки.

В еврейския фолклор например Ной имал бял гарван, с който виждал състоянието на планетата, докато бил на ковчега. В митологията Один имал два гарвана - Хугин и Мунин, които олицетворявали паметта и мисълта.

Преводи

Стихотворението "Гарванът" има няколко превода по света. Първите са на френски език от Шарл Бодлер и Стефан Маларме. По времето на излизането на стихотворението и на тези преводи този език е бил общ език. Затова от него възникват други преводи на различни езици.

Както вече беше казано, първият, който превежда стихотворението на португалски, е известният бразилски писател Машадо де Асис, който се вдъхновява от версията на Бодлер. Както казва журналистът Клаудио Абрамо, много от преводите съдържат няколко "грешки", които дори са се разпространили в други преводи на неолатински езици.

По този начин дори преводът на Машадо де Асис се оказва с проблеми: "Без сянка на съмнение, че преводът, направен от писателя, е по-скоро френската версия, отколкото самият оригинал. По същия начин той съдържа същите добавки, същите думи, еднообразието и пропуските [...]" един журналист веднъж каза за различните преводи от стихотворението "Врана .

Заключителни съображения

O Враната на Едгар По" Вземете нашия онлайн курс по психоанализа, за да се потопите във фантастични истории за психоаналитичния свят. Така ще се насладите на обогатяването на знанията си.