Когнитивен дисонанс: значение и примери

George Alvarez 21-07-2023
George Alvarez

В днешната статия ще научите какво е когнитивен дисонанс, Познавали ли сте някога човек, който е действал по напълно противоположен начин на това, за което се бори? В действителност проблемът е по-сложен от този пример. За да разберете по-добре какъв е проблемът, прочетете тази статия до края!

Какво е когнитивният дисонанс за Фестингер

Когнитивният дисонанс е понятие, което е разработено за първи път от професор Леон Фестингер в средата на 20-ти век. Работата му е разработена основно в New School for Social Research в Ню Йорк. През 1957 г. е публикувана първата му книга по темата, озаглавена " Когнитивен дисонанс ", които днес е доста трудно да се намерят.

Авторът определя когнитивния дисонанс като противоречие между това, което човек мисли или вярва, и това, което прави. Когато някой произведе действие, което не съответства на това, което е мислил, този дискомфорт се поражда сред психичните механизми. По този начин възниква ефектът на когнитивния дисонанс.

Или това, което знаем или мислим, се адаптира към нашето поведение, или поведението се адаптира към нашето знание. Фестингер смята, че необходимостта да се избягва дисонансът е също толкова важна, колкото и сигурността или нуждата от храна.

Вижте също: Сън с дрехите: нови, мръсни, пране

Понятие за когнитивен дисонанс

Когнитивният дисонанс е несъответствието между това, което човек казва или мисли (убеждения, ценности, принципи), и това, което той действително практикува.

Налице е "психологически неудобно състояние", т.е. вътрешен конфликт в субекта в процеса на вземане на решения когато два (или повече) когнитивни елемента се възприемат като несъгласувани.

Субектът има конкретно мнение за даден предмет или конкретно поведение в дадена ситуация и то не съвпада с това, което субектът мисли за себе си. С други думи, конкретната (времева) мисъл или отношение не съвпада с абстрактния (времеви) образ, който човекът си създава.

Когнитивният дисонанс е рационален и емоционален

За авторите Суини, Хаускнехт и Саутър (2000) теорията за когнитивния дисонанс носи в себе си противоречие, тъй като има изключително емоционална стойност, въпреки че в името ѝ има "когнитивна" (концептуална или рационална идея).

Този дискомфорт варира в зависимост от важността, която субектът придава на дадена тема, и в зависимост от нея може да се възприеме като нещо по-сериозно. Дори мъка или тревога, които биха отразили несъответствието между познанията.

Защитни механизми срещу дисонанса

За да разреши (или смекчи) дискомфорта от дисонанса, субектът ще задейства различни психологически механизми. Тези механизми ще имат ефект на оправдаване, противодействие или смекчаване на един от полюсите на дисонанса. Субектът ще задейства различни психологически механизми, за да намали или премахне дисонанса.

В психоанализата използваме понятието защитни механизми на егото Защитните механизми, като рационализацията, също са смекчаващи механизми на когнитивния дисонанс.

Пример: Когнитивен дисонанс е налице, когато човек има представа за себе си като природозащитник, но един ден изхвърля боклук на улицата, през прозореца на колата си. Ако човекът вече се е позиционирал публично по темата (например защитава околната среда пред децата си или в социалните мрежи), тенденцията е дисонантното поведение да поражда по-голям психически дискомфорт.

За да разсее дисонанса между самовъзприятието и реалното си поведение (и да облекчи породената мъка), човекът може да възприеме механизми като: "това беше само веднъж", "днес не е добър ден за мен", "не харесвам кмета на този град", "има друго обяснение за този конкретен случай" и т.н.

Елиминиране или намаляване на когнитивния дисонанс

Говорим за защитните механизми на егото, които могат да бъдат адаптирани и за разбиране на механизмите за разрешаване на дисонанса.

Прочетете също: Как да спрете да обичате някого?

Ако говорим по-конкретно, Според теорията за когнитивния дисонанс има три начина за премахване или намаляване на дисонанса :

  • Дисонантна връзка : Субектът ще се опита да замени едно или повече убеждения, поведения или мнения, свързани с него. например: "Градът ме потиска", "Кметът е корумпиран".
  • Връзка между съгласните : Субектът ще се опита да придобие нова информация или убеждения, за да увеличи съзвучието. например "Някой ще събере боклука, който изхвърлих, и пак ще спечели пари от рециклирането му".
  • Несъществена връзка Субектът ще се опита да забрави или да си помисли, че новата информация или убеждения са по-важни, поне за този конкретен случай. Например: "Това не е толкова важно на фона на трудностите, през които преминах днес".

Според нас, важното е, че субектът разрешава дисонанса по дълбок начин По този начин той ще може да намери нова рамка на съзвучие и съответствие със своята "същност", нещо, което не е просто оправдание за дисонанс.

Искам да получа информация, за да се запиша за курса по психоанализа .

Тоест, за да се реши по един задълбочен начин, човек трябва да потърси повече знания и себепознание, в смисъл да определи дали:

  • представата за себе си, която имам, е неадекватна и трябва да се промени? Ако е така, човек разрешава дисонанса, като изгражда нова представа за себе си, намалявайки изискванията към дисонантния идеал;
  • Дали образът, който имам за себе си, е подходящ и трябва ли да продължи? Ако това е така, дисонансът се решава чрез преразглеждане на поведението и практиките, приспособяването им (при следващи случаи) към ценностите и убежденията на Аз-образа, поемането на отговорности, без да се спираме на дисонанси, свързани с минали събития.

Повече информация за значението на понятието когнитивен дисонанс

В общи линии, Това е неприятно напрежение, което може да бъде породено от две противоречащи си мисли. По принцип става дума за възприемана несъвместимост между две познания, като "познание" е термин, дефиниран като всеки елемент на познанието, включително отношение, емоция, убеждения или поведение.

Теорията за когнитивния дисонанс проповядва, че противоположните познания служат като стимул за ума да получи или измисли нови мисли или убеждения. Освен това е възможно да се променят вече съществуващи убеждения, за да се намали количеството на причинения дисонанс (конфликт) между познанията.

Струва си да се отбележи, че според Фестингер тежестта или интензивността варира в зависимост от значението, което придаваме на когнитивните елементи, които са в дисонанс.

Примери, които помагат за по-доброто разбиране на теорията за когнитивния дисонанс

За да разберете по-добре контекста на когнитивния дисонанс, по-долу сме подготвили няколко примера, които присъстват в ежедневието ни.

Как когнитивният дисонанс влияе върху емоциите и поведението

Когнитивният дисонанс присъства в ежедневието ни, независимо дали става дума за покупките, които правим всеки ден на пазара или в търговския център.

Виждате ли, повечето хора искат да направят добър избор, когато купуват даден продукт. Въпреки това често се случва изведнъж по някаква причина да съжаляваме за похарчените пари или дори да установим, че продуктът не е бил това, което сме очаквали. В тази ситуация мозъкът се сблъсква с убежденията, които вече са в главата ви. По този начин той се сблъсква с ума ви.

Практически примери, преживени от всички нас

Случвало ли ви се е да направите нещо, въпреки че сте знаели, че е грешно?

Добър пример е пушенето на цигара, като се знае, че това е вредно за здравето. Яденето на твърде много бонбони също помага да се разбере концепцията, като се помни, че излишъкът може да бъде фатален за тези, които страдат от диабет. Паркирането на мястото на възрастен човек е друг пример, дори да се знае, че това е забранено.

Управлението на превозно средство под въздействието на алкохол, като се знаят всички опасности, които могат да възникнат от този избор, също е напълно противоречиво.

Още примери, които влияят на емоциите ни

Понякога сме толкова нетърпеливи всичко да се получи в отношенията ни с даден човек, независимо дали става дума за гадже, съпруг, приятел, колега, роднина или шеф. Желанието ни е толкова голямо, че пренебрегваме истинските абсурди, които този човек може да извърши, за да го прикрием и защитим.

Нещо повече, в крайна сметка я оправдаваме, оправдавайки неоправданото, докато би трябвало да осъзнаем, че този човек не ни носи нищо добро. Този проблем е особено интересен, когато наблюдаваме случаи на когнитивен дисонанс при разпити, с които е изключително трудно да се справим.

Искам информация, за да се запиша в курса по психоанализа .

Прочетете също: Какво представляват емоциите в психоанализата?

Това са някои от примерите за нагласи, които могат да предизвикат дискомфорт, сякаш се подвеждаме. в психологията това чувство е резултат от когнитивния дисонанс, който е явление, при което убежденията ни всъщност си противоречат. накратко, винаги когато начинът, по който виждате света, е в противоречие с начина, по който действате, мислите или общувате, имаме случай на дисонанс.познавателен.

Кога е налице когнитивен дисонанс и кога не? Кратко определение за неспециалисти

Когато след покупката клиентът носи със себе си приятно чувство на удовлетвореност, без вина или разкаяние, че е похарчил парите си в този магазин, не е налице когнитивен дисонанс. Когато обаче наблюдаваме обратното, след покупката клиентът съжалява, че е похарчил парите си, или изпитва съжаление за случилото се, тук можем да видим, че е налице когнитивен дисонанс.

Какво да правим, когато се появи когнитивен дисонанс?

В минута на стрес или дискомфорт между две различни идеи, пораждащи дисонанс, можем да смекчим момента, като заемем различна позиция. Опитът да промените средата и да я приспособите към убежденията си, в които се намирате, или да добавите нова информация към знанията си е изключително важен, като по този начин смекчаваме вътрешните конфликти.

Вижте също: Синдром на Уенди: значение, черти и симптоми

Съвети за намаляване на въздействието върху ежедневието ви

  • Работете върху най-благоприятните си убеждения, за да преодолеете дисонансното убеждение или поведение;
  • Добавяйте нови убеждения, така ще разширявате знанията си и автоматично ще отдавате по-малко значение на неконструктивните убеждения;
  • Минимизиране на интереса към убеждението, което е в дисонанс (конфликт);
  • Потърсете социална подкрепа;
  • Не се натоварвайте толкова много. Намаляването на степента на важност, която придавате на убежденията си, е от решаващо значение;
  • Ако искате да ядете сладко, докато сте на диета, позволете си да ядете сладко. По този начин ще намалите вътрешния дискомфорт, който ви се случва, защото смятате, че яденето на сладко ще провали всичките ви планове;
  • Добавете нови познания в живота си.

Видяхме, че познанието е свързано с убежденията и мненията, ако имате гледна точка, свързана с определена тема. Това важи за предмет, човек, момент, религия и други неща.

С добавянето на ново познание започваме да получаваме повече информация за тази конкретна тема. Вследствие на това ще доведем до състояние на равновесие на новите възприятия, намалявайки конфликта на дисонанс. Това се случва, защото вмъкваме нова информация, която нарушава степента на важност на предишния дисонанс.

Възможно ли е да се излекува когнитивният дисонанс?

Тук оставяме нашия въпросителен знак за този въпрос, в крайна сметка когнитивният дисонанс присъства в живота ни. Всъщност той дори може да бъде полезен в няколко контекста за нашето оцеляване. Няма да бъдем имунизирани, но несъмнено можем да определим по-самокритични отношения със собствения си ум в името на по-доброто представяне.

За да се надгради това и да се избегнат противоречиви действия, произтичащи от когнитивен дисонанс, Регистрирайте се за нашия 100% онлайн курс по клинична психоанализа! В него работим по важни въпроси като този и ви даваме възможност да работите като психоаналитик или да включите придобитите знания в кариерата, която вече имате. Вижте го!

George Alvarez

Джордж Алварес е известен психоаналитик, който практикува повече от 20 години и е високо ценен в областта. Той е търсен лектор и е провел множество семинари и обучителни програми по психоанализа за професионалисти в индустрията за психично здраве. Джордж също е опитен писател и е автор на няколко книги за психоанализа, които са получили признание от критиците. Джордж Алварес е посветен на споделянето на своите знания и опит с другите и е създал популярен блог за онлайн курс за обучение по психоанализа, който е широко следван от специалисти по психично здраве и студенти по целия свят. Неговият блог предоставя цялостен курс на обучение, който обхваща всички аспекти на психоанализата, от теория до практически приложения. Джордж е страстен да помага на другите и се е ангажирал да направи положителна промяна в живота на своите клиенти и ученици.